top of page

Лаборатории за гражданска наука се борят за чист въздух

Лаборатории за гражданска наука се борят за чист въздух

Загубите на човешки животи заради лошото качество на въздуха са по-големи, отколкото при пътнотранспортни произшествия. Този проблем се превръща в причина No1 за преждевременна смърт в целия Европейски съюз. Влошеното качество на въздуха уврежда също и екосистемите чрез прекомерно замърсяване с азот и киселинни дъждове, сочат анализите на Еврокомисията за качеството на въздуха.


Преди дни в Пловдив се проведе вторият семинар по проекта COMPAIR - "Предизвикателства и възможности при използването на гражданска наука", чиято цел е справяне с проблемите със замърсяването на въздуха в Пловдив и София. По време на семинара бяха представени модели за Платформа за визуализация и добавена реалност, които ще бъдат използвани за визуализация на данни за КАВ и интензивност на движението.


Платформа за визуализация ще бъде използвана за представяне на данни от сензори, измерващи качеството на въздуха и интензивността на трафика. Мобилното приложение за добавена реалност има за цел да подобри визуализацията на данните от сензорите, стана ясно на срещата. Неин организатор е Енергийна агенция-Пловдив, която повече от 20 години работи по тази кауза.


Тя е сред приоритетите на Европа и Европейската комисия за качеството на въздуха: намаляване на парниковите газове с 40% до 2030 г., въглеродно неутрален ЕС до 2050 г. и намаляване на смъртните случаи от замърсяването на въздуха с 52% до 2030 г. Как е възможно да се постигне това? На първо място, със създаване на общности, за да идентифицират конкретни проблеми с качеството на въздуха. Местните хора, които познават и разбират кварталите си отвътре, са в най-добра позиция да работят заедно, за да определят екологичните проблеми и да помогнат за създаването на местни решения за справянето с тях. Точно тук е и ролята на проекта COMPAIR, който подкрепя гражданите в провеждането на собствен експеримент за качеството на въздуха. Всеки, без значение какъв опит има, може да се присъедини към COMPAIR, за да участва в измерване качеството на въздуха и анализ на данни от други източници в града. COMPAIR подпомага доброволците с лесни инструменти, които да им помагат при събирането, сравнението и разбирането на данните.


Милена Агопян, Енергийна агенция-Пловдив Учениците ще носят сензори, закачени на раниците.


- Как конкретно Платформата за визуализация и добавена реалност ще помогне за решаването на проблема със замърсяването на въздуха в Пловдив?


- Енергийна Агенция-Пловдив е партньор в проект COMPAIR (Community Observation Measurement & Participationin AIR science), който стартира през ноември 2021 г. Това е гражданска научна инициатива, предназначена да помогне на всички (дори да нямат научен опит или технически умения) да използват нови технологии за събиране на данни при измерване качеството на въздуха на местно ниво, да разберат какво значение има това за тяхната общност и заедно с другите участници да подпомагат местната политика и социалните промени за подобряване качеството на въздуха. В четири държави: България, Белгия, Германия и Гърция, ще бъдат създадени лаборатории за гражданска наука, които ще се изправят пред тези предизвикателства.


- Какво е гражданска наука?


- Съвместното изследване, включващо гражданска наука, е подход, при който гражданите и общностите работят заедно по изследователски предизвикателства. За първи път се заговори широко за Гражданската наука от големи научни организации по цял свят, които разбраха, че използването на изчислителната мощ на гражданските доброволци е ключът към обработката и разбирането на големи количества данни, от които се нуждаят при своите изследвания. COMPAIR има за цел да направи резултатите от гражданската наука приложими на лично ниво и да ги превърне в ценен източник на данни за разработване на екологична политика в градска среда.


Проектът не само ще предостави иновативни, усъвършенствани инструменти и стандарти за подобряване както на качеството на резултати от гражданската наука, така и на използването им в механизмите за вземане на решения както на микро локално ниво, така и в градовете като цяло. Той също така ще се съсредоточи върху това как да се създаде по-добро сътрудничество между гражданите изследователи, политиците и по-широката социална среда, включваща бизнеса и НПО сектора, като по този начин създава приложими препоръки за политиката, науката и практиката, за да задвижи нова ера на устойчиви иновации и съвместно творчество.


- Дайте конкретен пример какво точно правите?


- Една от инициативите е за измерване качеството на въздуха около училища. Това ще става с помощта на стационарни и мобилни сензори, отчитащи трафика и нивата на основни замърсители. Ще бъдат приложени различни мерки за намаляване на замърсяването и техният ефект ще се определя на база реални измервания. Например ограничаване достъпа на автомобили по улиците в непосредствена близост до училищата в пикови моменти, когато децата отиват или се връщат от училище. Учениците ще измерват качеството на въздуха със сензори, закачени на раниците им. В тези измервания могат да участват ученици, учители, родители, активни граждани и др.


- А кой ще следи и отчита данните от сензорите?


- Данните от сензорите ще могат да се следят на платформата за визуализация и чрез мобилно приложение за добавена реалност. Платформата за визуализация ще показва нивата на замърсителите, отчетени от сензорите върху карта на града и потребителите ще могат да следят данните и ще имат достъп до тях, т.е. ще могат да ги изтеглят. Приложението за добавена реалност използва камерата на вашия мобилен телефон и на фона на реалната среда около вас визуализира данните от сензорите. И тук има различни функции и режими, между които потребителят да избира.


- Какви препоръки бяха изразени по време на семинара и ще ги включите ли при разработването на инструментите за визуализация?


- По време на семинара пред аудиторията бяха представени прототипи на Платформа та за визуализация и приложението за добавена реалност. Приеха се много добре, като основните препоръки бяха насочени към подобряване на тяхната функционалност и по-ясни указания как да се използват възможностите им.



Тази статия се появи за първи път на marica.bg

bottom of page